порутва

Речник на българския език

1. порутва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

порутва е производна форма на порутвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. порутва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

порутва е производна форма на порутвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. порутва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

порутва е производна форма на порутвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).