поруся

Речник на българския език

1. поруся — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поруся е производна форма на порусея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поруся — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поруся е производна форма на порусея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).