порусели

Речник на българския език

1. порусели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

порусели е производна форма на порусея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. порусели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

порусели е производна форма на порусея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).