поруменявал съм

Речник на българския език

1. поруменявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поруменявал съм е производна форма на поруменявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поруменявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поруменявал съм е производна форма на поруменявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поруменявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поруменявал съм е производна форма на поруменявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).