поругаело

Речник на българския език

1. поругаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поругаело е производна форма на поругая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поругаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поругаело е производна форма на поругая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).