порицало е

Речник на българския език

1. порицало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порицало е е производна форма на порицая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. порицало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порицало е е производна форма на порицая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).