порицали

Речник на българския език

1. порицали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

порицали е производна форма на порицая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. порицали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

порицали е производна форма на порицая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).