порицала

Речник на българския език

1. порицала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

порицала е производна форма на порицая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. порицала — мин. деят. св. прич. ж. р.

порицала е производна форма на порицая (мин. деят. св. прич. ж. р.).