порицаели

Речник на българския език

1. порицаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

порицаели е производна форма на порицая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. порицаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

порицаели е производна форма на порицая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).