порицаела

Речник на българския език

1. порицаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

порицаела е производна форма на порицая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. порицаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

порицаела е производна форма на порицая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).