порица

Речник на българския език

1. порица — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

порица е производна форма на порицая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. порица — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

порица е производна форма на порицая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).