порило

Речник на българския език

1. порило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порило е производна форма на поря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. порило — мин. деят. св. прич. ср. р.

порило е производна форма на поря (мин. деят. св. прич. ср. р.).