порече

Речник на българския език

1. порече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

порече е производна форма на порека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. порече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

порече е производна форма на порека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. порече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

порече е производна форма на порека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).