поречало

Речник на българския език

1. поречало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поречало е производна форма на порека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поречало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поречало е производна форма на порека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).