порекъл

Речник на българския език

1. порекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

порекъл е производна форма на порека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. порекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

порекъл е производна форма на порека (мин. деят. св. прич. м. р.).