порекло

Речник на българския език

1. порекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порекло е производна форма на порека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. порекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

порекло е производна форма на порека (мин. деят. св. прич. ср. р.).