порекли

Речник на българския език

1. порекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

порекли е производна форма на порека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. порекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

порекли е производна форма на порека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).