порастяло

Речник на българския език

1. порастяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порастяло е производна форма на пораста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. порастяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

порастяло е производна форма на пораста (мин. деят. несв. прич. ср. р.).