поразяло

Речник на българския език

1. поразяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразяло е производна форма на поразя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поразяло е производна форма на поразя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).