поразчупело

Речник на българския език

1. поразчупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразчупело е производна форма на поразчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразчупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поразчупело е производна форма на поразчупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).