поразчупел

Речник на българския език

1. поразчупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразчупел е производна форма на поразчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразчупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поразчупел е производна форма на поразчупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).