поразчул

Речник на българския език

1. поразчул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразчул е производна форма на поразчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразчул — мин. деят. св. прич. м. р.

поразчул е производна форма на поразчуя (мин. деят. св. прич. м. р.).