поразтопил

Речник на българския език

1. поразтопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразтопил е производна форма на поразтопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразтопил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразтопил е производна форма на поразтопя (мин. деят. св. прич. м. р.).