поразтворило

Речник на българския език

1. поразтворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразтворило е производна форма на поразтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразтворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразтворило е производна форма на поразтворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).