поразтворил

Речник на българския език

1. поразтворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразтворил е производна форма на поразтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразтворил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразтворил е производна форма на поразтворя (мин. деят. св. прич. м. р.).