поразсърдило

Речник на българския език

1. поразсърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразсърдило е производна форма на поразсърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразсърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразсърдило е производна форма на поразсърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).