поразсърдил

Речник на българския език

1. поразсърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразсърдил е производна форма на поразсърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразсърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразсърдил е производна форма на поразсърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).