поразривал

Речник на българския език

1. поразривал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразривал е производна форма на поразривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразривал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразривал е производна форма на поразривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поразривал — мин. деят. св. прич. м. р.

поразривал е производна форма на поразривам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поразривал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поразривал е производна форма на поразривам (мин. деят. несв. прич. м. р.).