поразпитал

Речник на българския език

1. поразпитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразпитал е производна форма на поразпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразпитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразпитал е производна форма на поразпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поразпитал — мин. деят. св. прич. м. р.

поразпитал е производна форма на поразпитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поразпитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поразпитал е производна форма на поразпитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).