поразмътило

Речник на българския език

1. поразмътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразмътило е производна форма на поразмътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразмътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поразмътило е производна форма на поразмътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).