поразмътил

Речник на българския език

1. поразмътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразмътил е производна форма на поразмътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразмътил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразмътил е производна форма на поразмътя (мин. деят. св. прич. м. р.).