поразмътел съм

Речник на българския език

1. поразмътел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поразмътел съм е производна форма на поразмътя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).