поразмътел
1.
поразмътел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поразмътел
е производна форма
на поразмътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поразмътел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
поразмътел
е производна форма
на поразмътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).