поразмотал

Речник на българския език

1. поразмотал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразмотал е производна форма на поразмотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразмотал — мин. деят. св. прич. м. р.

поразмотал е производна форма на поразмотая (мин. деят. св. прич. м. р.).