поразмота

Речник на българския език

1. поразмота — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поразмота е производна форма на поразмотая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поразмота — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поразмота е производна форма на поразмотая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).