поразлял

Речник на българския език

1. поразлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразлял е производна форма на поразлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразлял — мин. деят. св. прич. м. р.

поразлял е производна форма на поразлея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. поразлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразлял е производна форма на поразлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. поразлял — мин. деят. св. прич. м. р.

поразлял е производна форма на поразлея (мин. деят. св. прич. м. р.).