поразлепил

Речник на българския език

1. поразлепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразлепил е производна форма на поразлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразлепил — мин. деят. св. прич. м. р.

поразлепил е производна форма на поразлепя (мин. деят. св. прич. м. р.).