поразлепел

Речник на българския език

1. поразлепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поразлепел е производна форма на поразлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поразлепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поразлепел е производна форма на поразлепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).