поразвържело

Речник на българския език

1. поразвържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поразвържело е производна форма на поразвържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поразвържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поразвържело е производна форма на поразвържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).