поразвелите

Речник на българския език

1. поразвелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

поразвелите е производна форма на поразвея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. поразвелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

поразвелите е производна форма на поразведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).