попял

Речник на българския език

1. попял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попял е производна форма на попея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попял — мин. деят. св. прич. м. р.

попял е производна форма на попея (мин. деят. св. прич. м. р.).