попя

Речник на българския език

1. попя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попя е производна форма на попея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попя е производна форма на попея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).