попътувах

Речник на българския език

1. попътувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

попътувах е производна форма на попътувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. попътувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

попътувах е производна форма на попътувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).