попътувал съм

Речник на българския език

1. попътувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попътувал съм е производна форма на попътувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. попътувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попътувал съм е производна форма на попътувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. попътувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

попътувал съм е производна форма на попътувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).