попътува

Речник на българския език

1. попътува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попътува е производна форма на попътувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попътува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попътува е производна форма на попътувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попътува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попътува е производна форма на попътувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).