попътешествало

Речник на българския език

1. попътешествало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попътешествало е производна форма на попътешествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попътешествало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попътешествало е производна форма на попътешествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попътешествало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попътешествало е производна форма на попътешествам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попътешествало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попътешествало е производна форма на попътешествам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).