попътешествал

Речник на българския език

1. попътешествал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попътешествал е производна форма на попътешествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попътешествал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попътешествал е производна форма на попътешествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. попътешествал — мин. деят. св. прич. м. р.

попътешествал е производна форма на попътешествам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. попътешествал — мин. деят. несв. прич. м. р.

попътешествал е производна форма на попътешествам (мин. деят. несв. прич. м. р.).