попърхвало

Речник на българския език

1. попърхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попърхвало е производна форма на попърхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попърхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попърхвало е производна форма на попърхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попърхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попърхвало е производна форма на попърхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попърхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попърхвало е производна форма на попърхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).