попържил е

Речник на българския език

1. попържил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попържил е е производна форма на попържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попържил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попържил е е производна форма на попържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).