попържило

Речник на българския език

1. попържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попържило е производна форма на попържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попържило е производна форма на попържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).